Иван Мърквичка (1856-1938) е чешки живописец и педагог. Следва в Пражката Академия за изобразителни изкуства, както и в Мюнхенската Кралска академия при Ото Зайц,който насочва предпочитанията му повече към живописта, отколкото към рисунката. Пристига през 1881 г. в Пловдив, по покана на правителството на Източна Румелия и се влюбва във всичко българско. В средата на Петко Славейков, Константин Величков, Захари Стоянов, Иван Вазов и много др. патриоти, Мърквичка развива своята дейност като художник, преподавател и организатор на бъдещото българско изобразително изкуство.През 1896 г. Мърквичка заедно с Константин Величков и Антон Митов основават Държавното рисувално училище в София, и става пръв негов директор. Заедно с Антон Митов участва в стенописната украса на храм-паметник „Ал. Невски“ в София (1912). Мърквичка е автор на стенописните композиции: „Изкушението на Христос на планината, „Христос между книжниците и фарисеите в храма“ и др. Завладяват го културата и бита ни. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, като образец в този жанр е прочутата му картина „Ръченица“.